Литературна среща с Йорданка Раданчева
На 28 ноември 2024 година в библиотека „ЗОРА” бяха представени творчеството на журналистката и писател Йорданка Раданчева и най-новата ѝ книга „Десет (не толкова) смешни + десет (не толкова) тъжни разказа“.
Благодарим на Валентина Димитрова за представянето на авторката, на Мария Караиванова за чудесните изпълнения на китара и на любителите на книги, присъствали на литературната среща.
Ето част от думите на г-жа Димитрова:
„Талантът не е само божа дарба, но и отговорност, и воля за творчество – нещо, което забелязваме у Йорданка Раданчева от много години. Навсякъде в своите произведения писателката е движена от едно любопитство към хората. За нея всеки човек крие един безкраен свят.
Пред нашите погледи е новата й книга „Десет ( не толкова) смешни + десет ( не толкова ) тъжни разказа“. Тя е доказателство, че обича хората даже когато вижда у тях злото и грозното, когато изобразява тъмното невежество, унизяващата човешка алчност и душевна тъпота. И макар че чувства остро и болезнено уродливото и пошлото в живота, макар че преживява болно всяко посегателство върху красивото, нейните присъди никога не са категорични и надменни.
Разказите на Раданчева, макар и кратки, съдържат много материал за размишления относно философията на човешката активност и на морала и я представят повече като социален автор, свързан с обществената проблематика, с нравствените и етичните проблеми на нашето обществено развитие.
Всичко казано до тук изглежда скучно без дарбата и усета й да долови със своите остри сетива комичното в живота и у всеки човек. Буди литературните рефлекси на сатирика, за да ги материализира в значима художествена образност, на която биха завидели много съвременни писатели – сатирици. Само че тази наша сатиричка превръща комичното не в сарказъм, т.е., в гневна, наранителна смешка, а в благороден хумор и фина интелектуална ирония.
Някога като учителка представях писателя Петър Незнакомов и още помня неговата формула : „Смехът е така близо до сълзите, комедията – до трагедията на живота.“ С нея можем да си изясним още по – добре заглавието на книгата, а и съдържанието, в което ще открием смях, сълзи, комедия и трагедия да се преплитат и в първите, и във вторите десет разказа.”
За авторката:
Йорданка Раданчева е журналист с дългогодишен стаж и с изразена гражданска позиция. Тя завършва история, с втора специалност „Философия” в СУ „Св. Климент Охридски“ и специалност „Журналистика” в същия университет. Работи в Историческия музей в Котел, във в. „Сливенско дело“, по-късно и в други регионални и национални медии. В сливенската телевизия „Канал 6” прави предаването „Забравеният Сливен“, покрай което организира и Обществен съвет за закрила на културното наследство в общината, който за времето на съществуването си постави редица наболели проблеми, за някои от които се намери и решение. Собственик и редактор е на сайта „Барабан“. Автор е на разкази, на романа „В търсене на Авалон”, както и на двутомната книга с интервюта „Сливналии“.
