Почит към първия председател на НЧ „Зора“
В навечерието на Деня на народните будители работещите в Народно читалище „Зора 1860“ организираха заупокойна молитва и поднесоха венец в памет на Стефан Георгиева Гидиков – първият председател на читалището – на гроба му в Новоселски гробища.
Ето съчиненото от Добри Чинтулов стихотворение, издълбано върху надгробната мраморна плоча на Стефан Георгиев Гидиков.
Прахът на Стефан Гидика
Почива тук и нам вика:
търсил съм щасте в търговия,
но всичко празно, пустотия!
Съпруга, рожбици оставих,
а за народа що направих –
за него, ах! Да кажа мога –
излизам днес пред съдник-бога.
Точно преди една година беше открита и паметна плоча на възрожденеца, която е поставена на сградата на Библиотека „Зора“. Средствата за нея бяха събрани на благотворителен концерт и от служителите на библиотеката.
Основаването и първите години от дейността на сливенското читалище „Зора“ са свързани с името на Стефан Георгиев Гидиков /1837-1871/. В младостта си той се занимава с търговия, а към 1856 г. заминава да учи в Одеса. Поради липса на средства прекъсва учението си, посещава Румъния и Сърбия. Там се запознава с Георги С. Раковски и става негов възторжен почитател и сподвижник, разпространител на съчиненията му.
През 1859 година Стефан Г. Гидиков се завръща в родния си Сливен. „Достоен мъж, честен, откровен, голям родолюбец, енергичен, бистър ум…“ – така го описва в „Опит за история на гр. Сливен“ д-р Симеон Табаков. Стефан Гидиков е душата на будната сливенска интелигенция. През 1859 година „той е държал една пламенна реч пред многолюдно събрание в тогавашното Сливенско класно училище, вследствие на което се основало читалище „Зора“.
За пръв председател на „Зора“ е избран Стефан Георгиев Гидиков, който държи и първата сказка за ролята на читалищата пред гражданите в голямата стая на взаимното училище. Както посочва Стилиян Чилингиров, „речта му направила силно впечатление и читалището започнало своя живот под неговото ръководство“ . Стефан Г. Гидиков го председателства до 1863 година.
Подробни биографични материали за него има в „История на град Сливен” от Симеон Табаков и в „Юбилеен сборник на народното читалище „Зора” в Сливен” от 1910 година.
