27 МАРТ – СВЕТОВЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА, ЧЕСТИТ ПРАЗНИК на ТЕАТРАЛЕН СЛИВЕН!

Сливенци са подвластни на магията, наречена „театър”, още от тъмните години на робството. Сцената ги очарова, помага им да се пренесат във времето и пространството, да се чувстват част от целия свят, да намерят сила и надежда за по-красив и свободен живот. Първото театрално представление в града е на пиесата „Михал Мишкоед” от С. Доброплодни през 1860 г. в къщата на Панайот Минков. „Макар и в тесен любителски кръг, на примитивна сцена в гостната, представената комедия има толкова голям успех, че след две седмици се играе отново, този път в къщата на Константин Панчов, брат на корпусния лекар в руската армия. в присъствието на самия Садък паша – Михаил Чайковски.”
Десет години по-късно (26 декември 1870 г.), във Взаимното училище „сливенското читалище „Зора” дава първото публично драматично представление: „Многострадална Геновева” и комедията „На яве и насън все едно”. За събитието идват гости от Бургас, Ямбол, Стара и Нова Загора. Инициатор е учителя Михаил Икономов, а художник – левантиецът Джирон, който въвежда редица нови приспособления и създава с много вкус сценичното оформление. Салонът, украсен с картини на Николай Павлович, е озвучен от малък оркестър под ръководството на Димитър Хаджииванов. „Възторгът и на „актьори”, и на зрители е неописуем. Прозорците на страничните стаи са служили за ложи и каса, чиновете за кресла … Хората, които са взели участие в тази пиеса, добили имената на действащите лица. Женските роли се играли от по-младите момчета … и всичко това е произвеждало фурор. Съвременници на онова време с плам разправят за онези чародейни дни. Неволно човеку се пълни душата с умиление, когато слуша за смелата и енергична работа на младите в онова време, за техния риск и воля.” (Ат. Николов, „Юб. сб. на БНЧ „Зора”)
Трябва да изминат още 28 години и читалище „Зора”, вече център на интензивен културен живот, „дава първото театро” в своята новопостроена сграда (1898 г.) – драмата „Рюи Блаз” от В. Юго. Следват години, в които се появяват и изчезват различни любителски трупи, но салонът на „Зора” неизменно е пълен с щастлива и ентусиазирана публика, дори и по време на войните. И така до 1918 г., когато читалищните театрални изяви се поставят на професионална основа. Поредната трупа е оглавена от Тодор Чолаков, завършил театрално училище в Букурещ. Авторитетно и методично, подкрепян от местните театрали, той налага професиоанален ред и ритъм на работа, привличайки известни артисти. „Сливенски градски театър”, както е наречен от 1919 г., все по-уверено върви по пътя на своята самостоятелност, макар още дълго да е читалищен. През 1928-1929 г. големият български артист Стефан Киров, възпитаник на Московския художествен театър, е назначен за директор на новосъздадения „Областен театър” в Сливен. Решението е на Съюза на артистите в България, а субсидията се осигурява от читалище „Зора” и Окръжна постоянна комисия в Бургас, където след няколко месеца е преместено седалището на театъра. На негово място, през 1930 г., с много трудности и заем от банката, ревностният местен театрал Георги Костичков, заедно с Атанас Георгиев създава “Приказен театър”. Само за няколко години той получава признание и субсидия от читалището, сформират се детски оркестър и балетна трупа към него. До 1945 г., когато театърът е закрит, са реализирани успешно, с много любов и въображение, повече от 60 постановки за деца и възрастни. Така театралната традиция е съхранена в града ни, за да завоюва много нови върхове през годините до днес, и защото винаги е имала своята вярна публика.

НА ДОБЪР ЧАС, СЛИВЕНСКИ ТЕАТРАЛИ!